Alexander Todorov Network

Много хора ще кажат, че е невъзможно.

Всъщност това съвсем не е така.

В случая с България, до приемането на нов наказателен кодекс е необходимо само да се отменят чл. 304 и чл. 304а от сегашния наказателен кодекс (наказващи който дава подкуп, защото вредителят е този, който взема подкуп) и сценарият за цялостното заличаване на корупцията в България ще се реализира.

Една малка корекция в наказателния кодекс е нужна и за това всеки да бъде съден по правилата на наказателния кодекс, към датата на извършване на престъплението. Няма да може в наказателния кодекс да се внасят поправки, които да намаляват или отменят наказанията на абсолютни престъпници както се е правило преди.

Разбира се ще е необходимо след като се хване някой в корупция и да бъде осъден. Това няма да е проблем с реформа на съдебната система, която сваля непосилната тежест от крехките плещи на съдебната власт.

Обобщено до тук:

1. Необходимо е отмяната на чл. 304 и чл. 304а от настоящия наказателен кодекс, до приемането на нов наказателен кодекс, където подобни недоразумения са отстранени.
2. Необходима е малка реформа на съдебната власт, като тежкото и непосилно бреме за главите на съдебната власт се прехвърля върху гражданите, защото всяка власт произтича от тях, отговорността е на гражданите и последствията отново винаги се понасят от гражданите. Крехък съдия, прокурор, адвокат и т.н. е лесно да се пречупи. Държавата със своите граждани обаче, може да се справи с всеки.

Това ще стартира плана за справяне с корупцията, така че ако има корумпирани, те да бъдат заловени. И по-важното, след като бъдат заловени те ще бъдат осъдени. Но това не е достатъчно, за окончателно справяне с корупцията. Нужна е още една малка добавка:

Публичен регистър на корумпираните служители

Корумпираният (било той чиновник, лекар, полицай, учител или друг вид търговец) фактически е извършил предателство. А който може веднъж да предаде, напълно възможно е да предаде отново.

Затова, не е достатъчно просто да преживее целия ужас от вземането на подкупа през арестуването, присъдата и излежаването й. След като изтърпи наказанието, отново ще представлява високорисков потенциален нарушител. Като такъв е необходимо да бъде обнародван в „публичен регистър за корумпираните служители“, в интернет.

Правилата за регистъра са следните:

1. В този регистър може само да се добавя информация, но не може да се трие или променя.
2. В този регистър срещу името и личните данни на корумпирания служител ще бъдат прикачени всички данни свързани с престъплението с доказателства.
3. Информация ще се вписва, когато служител бъде уволнен или осъден за корупция.
4. В случай, че в последствие се окаже, че служителят в действителност е невинен, информацията в регистъра няма да се заличава, а ще се прибави допълнителна, която ще показва, че е допусната грешка, а срещу името на служителя ще пише „некорумпиран с чисто минало“
5. В случай, че служителят е бил недобросъвестно оклеветен, към публично достъпното досие ще се съдържа информация и за клеветникът, с всички съпътстващи документи.
6. Информацията в регистъра ще се вписва с електронен подпис от упълномощен от отговарящия за всяка институция.
7. Регистърът ще се поддържа от Министерски съвет.

Този регистър ще има законовото предназначение – в държавните и общински институции да се прави проверка по ЕГН за наличие на досие в регистъра за корумпираните служители. Когато се обяви конкурс за работа, и на него се явят кандидати, ако някой от тях е бил уволнен или осъден за корупция, то той ще бъде последен избор да заеме съответната обявена позиция, независимо от това с какви качества разполага. Предателят е предал веднъж, без значение колко тежко наказание е изтърпял и дали се е разкаял, може да предаде отново. Затова държавата и общините трябва да се разграничат от подобни служители и регистъра ще благоприятства постигането на тази цел.

Но корупцията не е само в публичния сектор, а и в частния. В регистърът работодателите от банковия и реалния сектор с електронен подпис ще вписват информацията за корумпираните си служители. Задължително цялата публикувана информация тряба да бъде подкрепена с доказателства. Работодателите не могат да добавят или трият веднъж въведена информация, и в случай че без причина въведат компрометираща информация за свой служител, публикуваната информация в регистъра се запазва, срещу името на служителя се записва „оклеветен с чисто минало“, записва се пълна информация за некоректната фирма клеветник, като срещу управителя й се повдига наказателно производство за опетняване на доброто име. Отделно от това оклеветения служител ще може да повдигне граждански иск за претърпени щети.

По този начин работодателите ще могат напълно свободно да вписват информация за корумпираните си служители, за да предпазят останалите работодатели и публичните институции от тях. А законово трябва много добре да се разпишат правила, за да не се допуска никой дори и да си помисли да наклевети без доказателства който и да било.

Крайният резултат от въвеждането на регистъра е, че държавните и общински институции законово ще бъдат задължени да избягват корумпираните служители и такива ще могат да спечелят конкурс за работа единствено ако за позицията няма други кандидати. Тъй като регистърът е напълно свободен за достъп, и в частния сектор „човешките ресурси“ при обявяване на конкурс ще могат по ЕГН да си направят справка дали съответния кандидат няма досие, и ако има то какво пише в него. Така ще са наясно за каква корупция става дума и дали въобще ще могат да си позволят да имат доверие на подобно лице. За публичния сектор чистото досие на бъдещ служител е задължително за наемане, а частния сектор може да си прави безплатно справки и също да се предпази от подобни служители. Защото за предатели(тъй като корупцията е точно предателство) в държавните институции няма място. В частния сектор който може да си ги позволи, ще бъде предупреден и рискува на своя глава.

Корумпираните служители никой не ги иска? Голяма драма? И какво ще правят сега? Много e просто. Регистърът в момента не съществува. А след като се създаде никой не е казал, че в него трябва някога да фигурира който и да е. Като няма корупция, няма да има и досиета. Само този, който има намерение да предаде държавата, общината или работодателя си, само той може да се страхува от нещо. И съществуването на този регистър ще действа достатъчно превантивно, освен останалите мерки, че никой да не се осмели да пипне нещо, което не му се полага и в ущърб на обществото и fair-play бизнеса.